За представянето на тази туристическа дестинация е изработен пакет от маркетингово-рекламни продукти, съобщи Ивелина Василева, ръководител на проекта. Пакетът съдържа туристически алманах, рекламни сувенири, интерактивна презентация и GPS карти на региона, сайт, интернет банери в туристически сайтове, четири рекламни билборда, два рекламни винила на летище София, тридесет информационни и десет указателни табели и др., с единна концепция и дизайн.
Създадена е „банка“ от мултимедийни продукти – „Медиятека“ - имиджов рекламен видео клип (удостоен с награда в категория „Природа и екотуризъм“ на Х-я Международен фестивал на туристическия филм „На източния бряг на Европа“), пет продуктови видео филма, излъчвани по българска национална телевизия през месец март тази година. Проведена е също широка кампания за публично разпространение на рекламните и информационни материали. Особено ценни за промотирането на дестинацията са интерактивна презентация и GPS карта на региона. Картата съдържа освен GPS координати на забележителностите(в бедстващите квартали - бележка на редактора), така и снимки и текст за тях. 
Разработен е и интернет сайт www.dobrudzha.com, където могат да се намери цялата информация за "Пъстрото лице на Добруджа".
Устойчивостта на проекта означава, че всички общини ще поддържат занапред активно страницата, съобщавайки за събитията от своя календар. В изследване на Европейския институт по културен туризъм са включени туроператори и туристи от цялата страна, информира Божанка Добрева, ръководила мониторинга на проекта. Изследвана е степента на запознатост на анкетираните с включените в туристическите маршрути културно-исторически обекти. Анкетирани са 51 туроператори и 185 туристи. На първо място по интерес е Архитектурен комплекс „Двореца" в Балчик и Ботаническата градина. АЕМО "Стария Добрич" се нарежда на второ място. Следват нос Калиакра, Градски Парк"Св.Георги"-Добрич и Дом паметник „Йордан Йовков". Малък ръст по разпознаваемост отбелязва Регионалния исторически музей с археологическата изложба в Добрич. Най-непознаваеми се оказват Суходолието и Каралезката чешма в село Стефан Караджа. От обобщените данни става ясно, че се отчита 26% ръст на разпознаваемост на туристическите обекти и 29% привлекателност.
[next]